Тюдорски стил
Тюдорският стил (на английски: Tudor Style) или Тюдорова готика се нарича последният период от епохата на готическия стил в английската архитектура, който представлява преход от Перпендикулярния готически стил към Ренесанса по време на управлението на династията на Тюдорите (от 1485 г. до 1603 г., или по друго мнение: от 1485-1558 г.).[1]
Особености
[редактиране | редактиране на кода]Характерна е архитектурата, която се придържа към късноготическите детайлни форми и само колебливо възприема елементи от Ренесанса; като пример може да се даде Тюдоровата дъга, която представлява по-приплесната форма на готическата островърха дъга. „Типичната“ фасада на Тюдорския стил се характеризира с правоъгълни или многоъгълни фланкиращи кулички (изхождащи от октогон) и еркери, ланцетни прозорци, понякога правоъгълни с кръсточно деление, друг път с Тюдорови дъги, често с назъбени отгоре стени (при дворци, църкви), понякога прекъснати от триъгълни фронтони, понякога прилепени един до друг триъгълни фронтони без назъбена повърхност, както и филигранна коминна архитектура по покривите. Симетрията не играе роля в ранния Тюдорски стил, по-скоро се подчертава асиметрията и разнообразието на отделните участъци на фасадата.
Особено забележителна разновидност на Тюдорския стил е фахверковата архитектура, която изработва по-горе упоменатите форми от дървен материал. Асиметричността на дървената постройка се подчертава чрез различни фахверкови форми на отделните етажи и участъци от фасадата. Тюдорската фахверкова архитектура е характерна за късносредновековната градска архитектура в Англия и може все още да бъде видяна, особено в град Честър.
Влияние на Тюдорския стил
[редактиране | редактиране на кода]В по-нататъчното си развитие Тюдорският стил (наричан в английската история на изкуството „Елизабетинска архитектура“, последван от Якобинската архитектура) все по-рядко използва готическите стилистични елементи, в това число и Тюдоровата дъга. Също така фасадите стават все по-симетрични.
Стилови елементи на Тюдорската готика надживяват впоследствие и епохота на бароковата архитектура на Британските острови. Докато строителството в Тюдорски стил продължава през целия 17 век, успоредно с „модерния“ стил на паладианството, то през 18 век в Англия започва да се възражда готическият стил, поради което множество дворци и имения са построени или реконструирани в готически стил на Готическото възраждане.
Възраждане на Тюдорския стил
[редактиране | редактиране на кода]
По време на историзма в средата на 19-и век ранният Тюдорски стил се възражда в еклектична форма и по-късно се разпространява в бившите британски колонии и в континентална Европа. В този „Неотюдорски стил“ са построени хотели и железопътни гари, както и частни жилищни сгради. На английски език този стил се нарича Tudor revival (Възраждане на Тюдорите) или mock Tudor (Имитация на Тюдорите). Примери за това са дворецът „Фридрихсхоф“ в Кронберг им Таунус, главната железопътна гара във Вроцлав и Курницкият дворец край Познан.
-
Дворец „Фридрихсхоф“
-
Главната железопътна гара във Вроцлав
-
Курницкият дворец в гр. Курник (край град Познан)
Важни сгради в Тюдорски стил
[редактиране | редактиране на кода]Тюдорски сгради на Британските острови
-
Параклисът на Кралския колеж, Кеймбридж
-
Капелата на Хенри VII в Уестминстърското абатство, Лондон
-
Дворецът Хемптън Корт, югозападно от Лондон
-
Берлин хаус близо до Стамфорд
-
Маунт еджкамб близо до Плимут
Неотюдорски постройки в континентална Европа
-
Сграда на фондовата борса в Хановер
-
Кметството на гр. Пайц (в Бранденбург)
-
Кметството на гр. Пасим (построено по времето, когато градът е бил част от Германия), днес Шчитноски окръг в Полша
-
Главната железопътна гара на Вроцлав, Долна Силезия, Полша
-
Дворец Нойдек в Горна Силезия (съборен през 1961 г.)
-
Дворец „Аниф“ в гр. Аниф
-
Дворец „Аурих“ в гр. Аурих
-
Дворец Бабелсберг в Потсдам
-
Дворец Цецилиенхоф в Потсдам
-
Дворец Дернебург край гр. Хилдесхайм
-
Дворец Екберг в Дрезден
-
Замъкът Фрауенберг в гр. Хлубока над Вълтава (Чехия)
-
Замък Фридрихсхоф в гр. Кронберг им Таунус (резиденция на Виктория Сакскобургготска)
-
Дворец Хердринген в гр. Арнсберг
-
Дворец Ердмансдорф в Силезия
-
Дворец Градек-у-Неханиц в област Храдец Кралове
-
Дворец Китендорф в Мекленбург
-
Курницкият дворец в гр. Курник (край град Познан)
-
Дворец Лецинген в Саксония-Анхалт
-
Херцогският дворец в Любовиц (Горна Силезия) след преработването му през 1860 г.
-
Дворец Оберлангенщад в Горна Франкония
-
Дворец Райхенов в Бранденбург
-
Дворец Шьолехолм край гр. Кунгсбака
-
Замък Волфсберг в Каринтия
-
Резиденция Компил в Болцано